Четири задължителни стъпки за ефективна топлоизолация

Подобряването на топлоизолацията на жилищата преследва три основни цели:

    * намаляване на разходите за отопление през зимата, респективно – за климатизация през лятото;
    * постигане на здравословна и комфортна среда на обитаване;
    * ограничаване на топлинното излъчване към околната среда – борба срещу глобалното затопляне на климата

Кои са задължителните стъпки за постигане на това?

   1. Основна външна топлоизолация
   2. Усилена топлоизолация в района на топлинни мостове
   3. Прозорци и балконски врати с ниска въздухопроницаемост (пластмасова или дървена с уплътнители) , със стъклопакети от нискоемисионно К-стъкло и вентилационни клапи.
   4. Вътрешно термокерамично покритие с ниска топлопроницаемост, формиращо топла стенна повърхност и предпазващо от конденз и мухъл.
   5. Стоманобетонна колона /топлинен мост/
   6. Външен тухлен зид

Първата стъпка е монтиране на основна външна топлоизолация (1). Правилното оразмерена, тя редуцира топлинните загуби през плътните части на ограждащите конструкции на сградата с 40 – 60% и предпазва обитаемото пространство от пулсациите на температурата във външната среда. При преобладаващите у нас тухлени външни стени (6) тя следва да се изпълни от експандиран пенополистирол (EPS) – 5-6 cm или минерална вата – 7-8 cm. Така се постига както необходимата топлоизолация, така и добра паропропускливост – стената “диша”.

Втората стъпка е изпълнение на усилена топлоизолация в района на “топлинните мостове” в ограждащата конструкция. Такива в наши условия се явяват стоманобетонните греди и колони по фасадата (5). Ако на тези райони не се обърне специално внимание, топлинните загуби през тях са драстични и водят до множество неприятни ятления. Усилената топлоизолация може да се изпълни по два начина:

* със същия материал като основната, но с увеличена дебелина;
* със същата дебелина като основната, но от материал с по-ниска топлопроводност. Подходящ за тази цел е екструдирания полистирол (XPS). Ниската му паропропускливост, която го прави неподходящ за основна стенна изолация, в случая (полагане върху бетон) не оказва негативно въздйствие.

Чрез подобна усилена топлоизолация в зоните на топлинните мостове се постига термично съпротивление, еквивалентно на основната стенна конструкция и рязко се ограничават топлинните загуби.

Третата стъпка е монтаж на прозорци и балконски врати с намалена въздухопроницаемост (3) (пластмасови или дървени, добре уплътнени), снабдени с автоматични вентилационни клапи. Намалението на топлинните загуби вследствие ограничаване въздухообмена с външната среда е от порядъка на 10-15%, а в силноветровити райони – до 20%. Още по-осезаем е ефектът ако вместо стъклопакет от обикновено стъкло се предвиди такъв, изпълнен от специални стъкла, покрити с прозрачни нискоизлъчващи покрития /К-стъкла/. При подобен комплексен подход сумарното намаление на топлинните загуби през остъклената част на фасадата е от порядъка на 35%.

Ефектът от приложението на стъклопакети с К-стъкла не е само икономически. Поради намаленото излъчване на топлина към външната среда вътрешната повърхност на стъклопакета е значително по-топла, което не допуска отлагането на конденз върху нея.

Приложението на добре уплътнена дограма налага по-интензивен режим на вентилация, тъй като в противен случай нараства риска от конденз и мухъл. На този риск успешно се противопоставя следващата задължителна стъпка.

Четвъртата стъпка е нанасянето на покрития с ниска топлопроницаемост – термокерамични покрития (4) - по вътрешната повърхност на външните стени и таваните, граничещи с неотопляени пространства. Тя е наложителна, тъй като в преобладаващата част от жилищата у нас отоплението работи в режим “включване-изключване”. В резултат на това въздухът в помещенията бързо се затопля, докато стенните и таванни повърхности, обработени с традиционни декоративни материали (латекс или тапети), остават студени. Голямата температурна разлика води както до повишени топлинни загуби, така и до повишен риск от поява на конденз и мухъл. В такава ситуация дори наличието на добра външна топлоизолация не помага - до нея вътрешните температурни колебания така и не достигат, заглъхвайки в масивната, инертна в топлотехническо отношение, стенна конструкция.

Чрез полагането на термокерамични покрития стените и тавана стават “по-топли”. Температурата на обработената повърхност остава винаги близка до температурата на прилежащия въздух. То води както до намаляване на топлинните загуби от порядъка на 8-10%, така и до надеждна защита от конденз и мухъл. Осезаемо се подобрява топлинния комфорт в помещенията.

Описаните четири стъпки осигуряват почти двукратно намаление на топлинните загуби в сравнение с неизолираните жилища и едновременно с това гарантират постигане на уютна и здравословна обитаема среда. Те ни доближават до нивата на топлоизолация, характерни за т.н. нискоенергийни и “пасивни” сгради, налагащи се като стандарт в развитите европейски страни.

Още полезна информация за Топлоизолация

Автор: Арх. Огнян Симов, УАСГ-София Източник: zadoma.com